Ако не можахте’не играете на оригинала, вероятно можете’не играя на ремастера.
В последната си рубрика за достъпност в игри, Кортни Крейвън играе нови версии и ремастери от май.
Май беше месецът на възстановяванията, а не много други. От бандите от 1940 г. в Mafia 2 до приключенията около титаните в Xenoblade Chronicles, изглежда всичко се реконструира. Всичко, освен достъпността. Темата на този месец’Докладът за достъпност е, ако не можете’не играете на оригинала, вероятно можете’не играя на ремастери.
Но преди да разгледаме ремастерите, нека’погледнете любопитно ново издание. Maneater е игра аз’Намирам толкова странно удовлетворяващо за безсмислено забавление RPG, че почти не го правя’не ми пука колко много’Недостъпните контроли нараняват лошите ми артритни ръце.
В Maneater, докато има три различни оформления на контролерите, всички те странно съпоставят повечето неща на едни и същи бутони. Атака, например, не’не се променя, независимо коя схема на управление изберете. То’s RT и твърде лошо за вас, ако това’не е бутон, който можете да използвате, предполагам.
Жалко за вас, ако искате да прочетете и субтитрите. Тези в киното са почти микроскопични, а субтитрите за разказвача в играта са само незначително по-добри.
Maneater isn’t пълна катастрофа за достъпността. Автоматичното насочване на най-близките ви врагове и плячка е невероятно полезно в игра, която изисква много движение и мачкане на бутони. Враговете също са цветно кодирани с очертания (синьо за плячка, червено за врагове, които хапят обратно), а потребителският интерфейс като цяло е много добре проектиран и полезен.
Освен мъничките субтитри, които изглежда поражават повечето игри, единственият основен недостатък на Maneater е всичко, което натиска бутона’Ще направя, оставяйки тези от нас с мобилност или съвместни проблеми в неравностойно положение.
Напред е изненадващото издание на Mafia 2 Remaster. аз мога’не си спомням игра, която’s ме остави да мисля, “Кой по дяволите смяташе, че това е добър избор на дизайн?” повече от мафията 2.
Ето и субтитрите. Бял текст в снежна игра. Сигурен.
Бял текст на известия в снежна игра. Сигурен.
Има икони на минимап, за да ви кажа общото местоположение на враговете, но по мое време с играта те изглеждаха точни половината от времето в най-добрия случай и минимапът ги кара да изглеждат измамно далеч, когато всъщност те са’отново си там, за да те застрелям. Сдвойте, че с липсата на целева помощ и аз умрях много, много пъти.
аз спечелих’да кажа, че аз’изненадан съм от липсата на подлежащи на контрол контроли. Това не’t дори стандартна практика в игри, пуснати през 2020 г., така че със сигурност не го направих’не очаквам пренаписването да присъства в ремастър на играта през 2010 г. Има два варианта на схема за управление както за шофиране, така и за ходене и докато те правят’не променя много за основните контроли, то’е полезно да има поне малко персонализиране.
То’Не е изненадващо, че светът се чувства малко празен като играч с увреден слух, както никой от бъбривия свят на играта’s жителите са субтитрирани, нито околният шум на града е надписан.
Надявам се, че евентуално подобренията на достъпността ще бъдат поставени с приоритет в ремастери, тъй като Mafia 2 е невероятна игра с чудесна история, която ще се превърне в глуха за глухи и чуващи играчи или ще бъде напълно недостъпна за много други играчи с увреждания.
Следващият ремастър на май е Saints Row: Третият което свърши изненадващо по-добра работа с достъпност на целия борд от Mafia 2.
Субтитрите, макар да липсват идентификация на говорителите, всъщност са четливи, макар и малко. Контраст не’не се оказва проблем с четливостта много често през дневния и нощен цикъл на играта. За съжаление, подобно на Mafia 2, случайният бърборене и шумове на града в Saints Row остава без надпис, което прави един пълен и жив свят все още да се чувства малко празен за глухите и слухови играчи.
Кодовете и лесните режими са поляризационен проблем в игрите, дори в рамките на общността на гейминг a11y. Но за мен мами харесват ‘никога не умира’ и ‘безкраен клип’ са благодат за достъпността, тъй като ми позволяват да се наслаждавам на нелепата история и все още да играя играта, но по начин, който ми подхожда в дни, когато аз’m имам проблеми с мозъчната мъгла или болки в ставите. И двете помагат и на факта, че там’без целева помощ.
Saints Row отвежда местоположението на врага с крачка по-далеч от Mafia 2 и включва насоченост на стрелбата на екрана, както и показва точно къде са враговете на минимарата. Картоничният стил на Saints Row също се поддава на достъпност, като предоставя потребителски интерфейс и миниатюрни детайли с по-висок контраст в сравнение с игрите за фотореализъм.
Бях изненадан, когато видях превключвател за крауд, добавка за добре достъпен достъп до всяка игра, в секцията за контрол. Но за съжаление това е единствената опция за превключване, оставяйки само задържането на колелото за оръжие, което ще бъде бариера за мнозина.
Подземия на Minecraft свърши забележително добра работа с достъпност. Може да се предположи, че това е дадено, като се има предвид специалното му меню за достъпност, но някои игри имат такава и все още успяват да бъдат широкодостъпни. Моянг също направи нещо, но аз’Ще се докосна до това след малко.
Minecraft Dungeon разполага с пълен пренастройка на контролера! И дори стигат дотам, за да ви кажат какви елементи са необходими, за да бъдат картографирани към нещо и кога имате конфликт. Игрите, лишени от тази удобна функция, са до голяма степен причината рядко да пренареждам контролите си. Искам да присвоя бутони, а не да правя логически пъзел.
Друга прекрасна характеристика е възможността за мащабиране на вече тромавия и висококонтрастен потребителски интерфейс до 150 процента, както е показано по-долу:
Субтитрите в Minecraft Dungeons са с доста добри размери и идват с фон, но им липсва способността да ги мащабират, което ще бъде бариера за много играчи с ниско зрение.
Също така невероятно полезна е възможността за включване на текст към реч, което прави играта малко по-приятелска за играчите без зрение и играчите могат да избират цвета на очертанията за врагове.
Червеният цвят е стандартният цвят на врага и те’удобно дайте един и същ цвят наслагване, когато те’препятства се от гледна точка на играчите. Тук няма изненадващи атаки.
Играта изглежда като злато за достъпност, нали? И е, освен…
Играчите ще трябва да имат достъп както до настройките, така и до менютата за достъпност чрез ляв и десен задействащ механизъм, което прави менюто за достъпност недостъпно за някои играчи с ограничена мобилност. Можете да ги върнете отново, но първо трябва да имате достъп до настройките чрез десния тригер. Бях уверен обаче, че ще се стремят да поправят това.
Супер мега бейзбол 3 също излезе този месец и той отиде право в кошчето, след като го пусна за тази колона. То’е рядко, че една игра успява да бъде толкова недостъпна за мен, но тази я извади, което е впечатляващ подвиг, като се има предвид, че много от самите игри играят себе си.
По време на играчите се обръщат с бухалка, бягането към база е автоматично. Можете да го контролирате, да кажете на играчите да откраднат база и какво ли още не, но не’не трябва. Полето е подобно. Можете да напътствате вашите екипажи, но не’наистина не трябва. Хвърлянето към базите логически присвоява начало, първо, второ и трето на съответния диамант от бутони на контролера.
И какво’s проблемът?
Pitching е по същество QTE и ако сте вие’приличаш ми с бавни времена на реакция, късмет ти. аз’играх три мача в Супер Мега бейзбол 3 и успешно хвърли пет пъти. Имайки предвид, че половината от играта е пикинг, играчи, които могат’не спечелете QTE’наистина имам много забавно да играя.
Ватинът е значително по-лесен от удрянето, защото макар да отнема известна прецизност, за да се удари добре, той всъщност ви дава време да подредите своя ход.
Що се отнася до опциите, има опции за обем. Че’е то. Без презареждане на контролера, без опции на схемата за управление. Ако не сте’не мога да използвам това, което те’ако ви се даде, можете просто’не играя играта, което е толкова жалко, защото може да бъде забавен обрат на обикновено много сериозния реализъм в други бейзболни игри.
Последният този месец е Xenoblade Chronicles: окончателно издание, което за мен беше най-доброто от партидата, макар и до голяма степен да се дължи на Switch’s пренареждане на нов контролер на системно ниво Преди да влезем в достъпността обаче, може би се чудите дали героите’ бойният чат е толкова досаден, колкото беше в Xenoblade Chronicles 2. Бъдете спокойни, така е. Но глухите и слухови играчи не го правят’не трябва да се притеснявам за това, защото го’не е субтитриран. Ние не’не трябва да чувам как човекът крещи как трябва да стане по-силен 8000 пъти. Виждаш ли? Понякога липсата на достъпност не е’толкова лошо.
Субтитрите са с голям размер и въпреки че контрастът все още може да бъде проблематичен, падащата сянка помага много за това.
В съответствие с модата на JRPG, субтитрите се представят по много различни начини, някои по-добри от други. На кинематографиите липсва идентификация на говорителите, но това е така’s присъства в cutcenes и по време на игра. Cutscene субтитри също се отличават с досаден и не винаги лесен за четене ефект на превъртане на текст, въпреки че играчите получават скоростни опции за това, поне и отново, в съответствие с модата на JRPG, натискането на бутон го прави мигновено.
Субтитрите в играта са хубави и големи и имат предистория.
Тази игра също играе себе си, до известна степен. Битката с меле е автоматична, след като веднъж сте’избрахте вашата цел. Всички играчи, които трябва да управляват, е движение и избор на това, което ви движи’ще правя. Това е добре дошло в тежките близки игри за хора с ниска подвижност или болки в ставите, които могат’не правете бутона на мелето.
Любимата ми функция в Xenoblade Chronicles е Мемориалът на историята. Трябва да ви напомня какво сте’трябва ли да се прави? Просто докоснете ZR и вие’Ще се покаже освежител. Това ми беше полезно, защото направих грешката да посетя всяка възклицателна точка на картата си и десет минути в играта имах около 85 странични търсения и бях забравил каква е първоначалната ми цел.
Играта разполага и с автоматично стартиране, което е чудесна функция за достъпност, но само когато работи. И това не’T. Проблемът с автоматичното бягане тук ще накара вашия герой да изтича по права линия в каквото и да е пред тях (или да излезе от скала, както аз направих в експеримента си с автоматично пускане), а вторият, в който управлявате, автоматичният старт се изключва.
И там го имате! Подземия на Minecraft и изненадващо, Xenoblade Chronicles печелят достъпност за месец май.
Кортни Крейвън е съосновател на Can I Play That?